(Това писмо е на
български език, за да бъде разбираемо за господин кмета, а също така и на
италиански, за да го разберат италианците, които ползват малко български език,
тъй като това е много труден за нас език).
(Questa lettera è scritta in bulgaro perché sia
comprensibile dal Sindaco, e in italiano perché possano comprenderla anche gli
italiani che masticano poco il bulgaro, lingua molto ostica per noi).
Добър ден господин Попов,
Пише Ви италиански гражданин,
дошъл в гр. Пазарджик през юни 2006 г… Може да не Ви се вярва, но моето идване
в този град тогава ме върна назад във времето с около петдесет години и се
почувствах отново дете в родната ми страна, в Сицилия, в обстановката на една
полуразрушена Италия, сред бедни хора, които се опитваха отново да стъпят на
крака след щетите от войната, но хора солидарни, щедри и дори ведри и усмихнати,
въпреки мизерията на онзи момент. Пазарджик ми хареса от пръв поглед точно по
тази причина - заради спокойния и изпълнен с надежда живот, въпреки лошото
състояние на улиците,пълни с дупки, олющени сгради в стил „Либърти”, останали
занемарени, стари и грозни многоетажни блокове, но пък и много други в процес
на изграждане.
Впоследствие,
шест месеца по-късно, влизането в Европейския съюз даде на България възможност
за достъп до европейските икономически средства и постепенно преобразяване и на
гр. Пазарджик, на който Вие междувременно станахте градоначалник, а после бяхте
и преизбран за втори мандат, защото очевидно бяхте работил добре и аз също Ви
подкрепях. Наблюдавах с удоволствие създаването на новите пешеходни зони в историческия център,
ремонтирането на улиците и новото осветление, подмяната и полагането на нови
подземни проводи и тръби, пълното преобразяване на прекрасния парк „Острова” - истински
рай за децата, новите градски паркинги, озеленяването и разполагането на цветни
композиции по главните улици, рекордната най-дълга пейка в света, която обикаля
целия парк. В етап на ремонт и модернизиране е и старата ЖП гара, която след
това ще предлага по-достойни условия за посрещане на многобройните пътници,
които преминават през нея.
Докато
изразявам своята и на толкова много граждани на Пазарджик благодарност за това,
което дотук направихте за града, бих ли могъл и да Ви дам един съвет? Време е
да помислите, господин градоначалник, и за второстепенните улици, тези, които
прекосяват ежедневно обикновените граждани, за да се врънат вкъщи, тези, които
досега останаха пожертвани, тъй като са скрити. Много от тези улици са пълни с
дупки и неравности, които правят невъзможно преминаването в условията на дъжд,
защото се превръщат в езера, а нямаме лодки. Аз дори не мога да плувам и нямам
дарбата на Исус да вървя по водата. Ще ми кажете, че би трябвало да съм свикнал,
защото идвам от дупките на Рим, но годините преживени тук, заличиха навиците ми
на кросово придвижване.
Макар че съм
италиански гражданин, аз се чувствам дълбоко гражданин на Пазарджик, в малката
полгаема ми се част плащам данъци и давам своя принос за общите разходи и бих
искал градът да бъде хубав, уютен и чист дори и в по-малко видимите му ъгли,
както например по пътя, който минавам, за да се прибера вкъщи. Миналата година,
моята обич към българите и България ме подтикна да напиша книгата „Scoprire la Bulgaria” („Да откриеш България”, б. пр.) разбира се на
италиански език, за да разпростра това усещане и към много други италианци,
които сериозно се замислят да се преселят тук, а на мен би харесало особено
много те да дойдат в Пазарджик.
Живея на ул.
„Г. Бенковски” и достъпът ми е от задната страна на № 122. За да вляза в
жилищната сграда, господин кмете, трябва да разполагам с лодка и ботуши, пък и
цялата нечистотия на Пазарджик се наслагва наоколо. Защо да нямаме аз, пък и
другите жители на сградата, същите права като другите? Защо трябва да се
срамувам всеки път, когато приятел ми дойде на гости? Знам… в същите условия,
заедно с мен вероятно, са и много други, но не е моя задачата да оглеждам и по
другите улици, докато моята се налага да я минавам всеки ден. Някоя и друга снимка
може би ще онагледи още по-добре защо реших да се обърна към Вас.
Много искрено
се надявам, че когато с идването на хубавия сезон започнат уличните ремонтни дейности, ще си спомните, господин
градоначалник, че и ние сме част от обществото на гр. Пазарджик.
С цялото ми непроменено уважение към Вас и с
искрена благодарност:
Антонио Тутино
Buongiorno, signor Sindaco,
chi Le scrive è un italiano arrivato a Pazardjik
nel giugno del 2006… forse non ci crederà, ma il mio arrivo in questa città mi
riportò, allora, indietro nel tempo di una cinquantina d’anni, mi sono
ritrovato bambino nel mio paese in Sicilia, in un’Italia semidistrutta, tra
gente povera, che cercava di rialzarsi dai danni della guerra, ma solidale,
generosa e anche serena e sorridente, pur tra le miserie del momento. Pazardjik
mi è piaciuta a prima vista per questo motivo, per il suo vivere sereno e nello
stesso tempo speranzoso, pur con strade malmesse e piene di buche, edifici stile
liberty scrostati e lasciati all’incuria, vecchi palazzoni orrendi, ma tanti
altri in costruzione.
Poi, sei mesi dopo, l’ingresso nell’Ue diede alla
Bulgaria la possibilità di accedere ai contributi economici europei e alla
graduale trasformazione anche di Pazardijk, di cui lei, nel frattempo, era
divenuto Sindaco, venendo rieletto anche per il secondo mandato, perché
evidentemente aveva lavorato bene, e anch’io ho tifato per lei. Ho assistito
con piacere alla nuova pedonalizzazione del centro storico, al rifacimento
delle strade e alla nuova illuminazione, alla sostituzione e posa di nuovissimi
cavi e tubazioni sotterranee, alla trasformazione completa del magnifico Parco
Ostrova, paradiso dei bambini, ai nuovi parcheggi cittadini, alla posa di fiori
e fioriere sparsi per le strade principali, al record della panchina più lunga
del mondo che circonda il Parco. E’ in fase di ristrutturazione e modernizzazione
la vecchia stazione ferroviaria, che darà un’accoglienza più decente ai
numerosi viaggiatori che vi transitano.
Mentre la ringrazio, insieme a tanti cittadini di
Pazardjik, per quello che finora ha fatto per la città, posso permettermi di
darle un consiglio? Pensi adesso, signor Sindaco, anche alle strade secondarie,
quelle percorse quotidianamente dai comuni cittadini per il ritorno a casa,
quelle che finora sono rimaste sacrificate perché nascoste. Ci sono tante di
queste strade che sono piene di buche e avvallamenti che ne rendono impossibile
il transito quando piove, sembra di attraversare dei laghi, ma senza avere la
barca. Tra l’altro io non so neanche nuotare e non possiedo il dono di Gesù
Cristo che camminava sulle acque. Lei potrebbe rispondermi che io dovrei essere
abituato poiché vengo dalle buche di Roma, ma gli anni di permanenza qui mi
hanno fatto perdere l’abitudine alle gimkane.
Pur essendo italiano, mi sento profondamente
cittadino di Pazardjik, nel mio piccolo pago le tasse e contribuisco alle spese
comuni e vorrei che la città fosse bella, accogliente e pulita anche negli
angoli meno visibili, come per esempio per andare a casa. L’anno scorso,
l’affetto per i bulgari e per la Bulgaria, mi ha indotto a scrivere il libro Scoprire la Bulgaria, in italiano
naturalmente, per estendere questo sentimento verso tanti altri italiani che
stanno pensando seriamente di trasferirsi qui, e a me piacerebbe
particolarmente venissero a Pazardjik. Io abito a Via Georgi Benkovski, e
arrivo a casa dal retro del numero 122. Per entrare a casa mia, signor Sindaco,
bisogna avere la barca e gli stivali, e tutta l’immondizia di Pazardjik è
depositata tutta intorno. Perché non possiamo avere, sia io che gli altri
abitanti del palazzo, gli stessi diritti degli altri? Perché debbo vergognarmi
ogni volta che un amico viene a trovarmi? Lo so… nelle stesse condizioni,
insieme a me, molto probabilmente, ci sono tanti altri, ma non è mio compito
guardare nelle strade altrui, mentre la mia devo percorrerla ogni giorno.
Qualche foto del posto forse le farà capire meglio perché ho voluto scriverle.
Spero molto che quando, con la buona stagione,
ricominceranno le opere stradali, lei si ricordi, signor Sindaco, che anche noi
facciamo parte della comunità di Pazardjik. Con immutata stima, un sincero
grazie da Antonio Tutino.
Condividi su Facebook, Twitter o Google Buzz:
Nessun commento:
Posta un commento